Начало    Д-р Омер    Услуги    За контакти    Ралев Дентал

Видове пломби

След отстраняване на кариозната маса от зъба, последният трябва да бъде пломбиран (обтуриран). Пломбата, наричана още обтурация, може да бъде изработена от различни материали:

Амалгамата е материал, който се използва все по-рядко в денталната практика. Представлява сплав между живак и други метални стружки (сребро, калай, мед, цинк). Предимства на амалгамата са, че е изключително здрава и устойчива на абразиране; добре се адаптира към зъбните повърхности и не се свива след втвърдяване; устойчива е на влага (т.е. не изисква абсолютно изолиране от слюнката, както е при фотополимера); съдържанието на сребро й придава кариеспротективно действие; лесна е за обработка. Този материал има и някои сериозни недостатъци неестетичен сребрист цвят, който създава впечатление за нисък социален статус и лоша хигиена; корозионен потенциал и отлагане на метални йони във венците; излъчване на живак при втвърдяване, макар и в минимални количества; изисква специално оформяне на зъбните структури, което понякога води до отнемане и на здрави тъкани; с времето се разширява, при което се създават места за задържане на плака с евентуално развитие на кариес; възможно е да окаже негативно влияние върху далечни органи и системи. Амалгамата се използва за пломбиране предимно на дъвкателни зъби и при изграждане на „пънчета” за корони.

Химиокомпозитът представлява бял материал, смес от пластмасови и стъклени частици. Втвърдява се без светлина при разбъркването на две равни части. С него се работи по-бързо, тъй като се нанася наведнъж, а не послойно, но за сметка на това се свива повече в сравнение с фотокомпозита. Имат по-едри частици, поради което не могат да се полират така добре, както фотокомпозита. Това води до промяна в цвета на пломбата.

Глас-йономерните цименти са също бели пломби, които се състоят от прах от стъклени частици и течност от органична киселина. Като техни предимства могат да се посочат кариеспротективния им ефект, който се дължи на излъчването на флуорни йони след втвърдяването им; химическото им свързване със зъбните тъкани; устойчивостта им на влага (т.е. не изискват абсолютно изолиране от слюнката, както е при фотополимерите). Техни недостатъци са нестабилният им цвят, грапавата им повърхност и невъзможността да се полират добре, както и по-малката им здравина и износоустойчивост. Използват се предимно като подложки под композитни пломби, за пломбиране на временни зъби, както и при кариеси и дефекти в близост до венците или на корена.

Фотокомпозитите (фотополимерите) са най-често използваният материал за пломби в съвременната стоматология. Представляват смеси от пластмасови и стъклени частици, които се делят основно на два вида според предназначението си – за предни и за задни (дъвкателни) зъби. Фотополимерите притежават редица предимства, сред които са високата им естетичност, стабилност на цвета и добра полируемост, което прави пломбите да изглеждат бляскави и гладки като естествените зъбни тъкани; здравото им свързване със зъбните тъкани; голямата им устойчивост на изтриване; липсата на необходимост от изработване на специална форма и изпиляване на здрави зъбни тъкани (за разлика от амалгамата) и др. Основен недостатък на фотополимерите е, че след втвърдяване се свиват и между пломбата и зъба се появява микропроцеп, но този недостатък лесно се избягва чрез послойнотоя нанясане на материала.

Индиректните възстановявания (вставки) са пломби, които се изработват извън устата, обикновено в зъботехническа лаборатория, по предварително снет от лекаря отпечатък. Най-често се изработват, когато разрушението на зъбните тъкани е голямо. Индиректните пломби имат значителни предимства пред конвенционалните пломби: те са по-трайни, механически по-здрави и устойчиви; възстановяват формата и контурите на зъба много по-прецизно, което ги прави и по-функционални. Вставки могат да бъдат изработени от метал, керамика или фотокомпозит.